Моето малко лято пътешествие

It’s weird to be back



July Morning – някъде между Летище София и кв. Борово.
Странно чувство за вкъщи по бул. България...човешката психика е необяснима.


София – Казанлък
02.06.2009
Бях забравила за модата в България – тежкия грим, големите деколтета и екстеншъните в косите. Ден Първи, а аз вече се наситих за година напред от издокарани каки и метросексуални пичове. Опитвам се да не се впечатлявам от грубото отношение на продавачките и обслужващия персонал като цяло, но не се получава…винаги. Хайде, като не ми казват „Добър ден! Заповядайте! Довиждане!” Майната му… но когато две от тях стоят с гръб към гишето, чоплейки семки, и при зададен въпрос изцеждат нещо като въпрос на зададен от мен такъв, на човек му кипва. Но тъй като това съм аз и като ми кипне просто стисвам устни и се усмихвам. Наскоро отново гледах “Me myself & Irene” и когато Джим Кери правеше така накрая разви шизофрения. Вепреки константните ми притеснения за евентуално боледуване от тази сладка болест, аз все още съм с всичкия си, но никога не се знае до кога.
Изпуснах си автобуса, защото една баба пред мен на гишето не можеше да си тръгне преди да разбере цялото пътно разписание на Union Ivkoni. За моя радост след половин час имаше друг, God bless линията София – Казанлък. И така хоп троп on my way to the Rose Valley. Понякога е трудно да привключиш на българска вълна, но когато шофьорът запали цигара в автобус пълен с хора и деца, то тогава несъмнено си в България, само тук човек може да си позволи всякакви фриволности. Тази свобода е нещото, което прави България незаменима.
Следващата ми усмивка беше предизвикана от шофьора(отново), който пусна гурбетчийски песни към края на пътуването.
Казанлък ... Татко! Моята стая и отново онова чувство, което те гложди в стомаха: Това моята стая ли е наистина и до колко я чувствам такава? През последните 3 години има прекалено много стаи, които наричах мои и в един момент първичната такава ми се струва чужда. Незнам дали не съм се превърнала в номад, който се чувства вкъщи където и да е. Не, едва ли...


Велико Търново
09.07.2009

За няколко дни успях да си припомня горещените в Търново, красивите гледки и ... се влюбих. Мислех, че съм се превърнала в английско роботче без емоции и трепети, но България си ме върна в нереалното хвърчене из облаците. Старото Пети отново е щастливо и отново само в същото време. Пътешествието е на път да започне. Пътят към София.
Студентски Град... все още е онова хубаво курортче с хлебарките и силовото употребяване на чалга терапия. Спахме 8 човека в една стая, без да броя хлебарките разбира се, но успях да се изкъпя, което винаги ме прави щастлива.
Видях Гара Искър за 1ви път уау! Напомни ми за Маноловската гара – всичко е в мини размери и касиерките са набор 1900. Джагара – джугара и кавги или по-скоро начин за излизане на глава със системата на БДЖ.
Влака за Септември – разговорлив преподавател по режисура...ама много разговорлив. Дано стигнем Мелник днес. Линията минава през Момина крепост – почивен дом за монаси... спа процедури през расото...ох въображението ми полудява само при мисълта как монасите си отпочиват.
От гара Септември, където Чакалнята им е заменена с Акалня, хванахме теснолинейката...ей голяма забава е това влакче. Може би единствената линия, по която може да се пуши на верандичката. Срещнахме и невероятен кондуктор, който е и туристически гид в същото време. Ще се опитам да намеря сайта, който е направил за маршрута и ще го пост-на по-късно.
В Португалския език няма KWY.

10 Юли – Благоевград

11 Юли – Мелник, Шестака с петте пръста и Махмурлийко вино

12 Юли
Хубаво е да се знае, че когато отидете в Мелник няма следваща дестинация. Пред общината ма една голяма табела с разписание на автобусите, но тук идва и тънкия момент, че това не е Мелнишкото разписание. Ако се случи и на вас по-добре потърсете Кирчо. Той има бус и ще ви закара до Гоце Делчев за „скромната” сума от 100лв. Кара малко лудо, но поне от мелнишкото вино няма махмурлук.
Сатовча
Непредвидена спирка в нашето пътуване, но транспорта по тези земи е страшно нередовен. Щяхме да правим преход до Доспат от Гоце Делчев, но Майката Природа имаше друг план. Попаднахме в Сатовча по време на пороен дъжд. Когато сте в безизходица най-добре е да се запътите към хранителния магазин – там знаят всичко. Дори и единствените хора, които дават нощувки в Сатовча. Казаха ни да намерим Музиканта. Ех, че хубаво звучи. Попаднахме на жена му – Сабина. Нагиздена, спретната жена, която ни даде цяла къща на разположение и забележете с БАНЯ! В огромния двор имаше рибарник и две костенурки. Залеза над Сатовча бе неописуемо красив. А Музиканта, Кольо, се оказа страшно колоритна личност с респектиращ мустак и неповторимо студио/механа/предизборен щаб. В т.нар. му механа имаше окачени синтезатори и пушки, а лика на Волед Сидеров надничаше отвсякъде. Същата вечер с Недо и Маргарида прекарахме около 2 часа в овръзване на багажа, за да е възможно най-лек при планираниа 15км преход до Доспат на сутринта. Е да, но добър човек ни качи и закара направо до бленуваната точка.

13 Юли

Четири часа на спирката в Доспат... непрестанни разговори с местните баби. Колко малко е нужно да зарадваш стария човек – просто го изслушай. Забравили сме да общуваме, използваме сленг и се отнасяме еднотипно към типа хора, с който се срещаме в ежедневието си, но когато излезеш от средата си се чувстваш истински жив. Предпазният балон се пука и човек започва да живее, да общува, да научава. Медиите ни натрапват как Българите от турски произход искат да спомогнат за опропастяването на държавата... Във Фейсбук постоянно получавам покани за групи с цел сваляне на турските новини от ефир, забрана за строежа на втора джамия в София и т.н. А защо? Всъщност хората от тези райони на България са едни от най-милите и госпоприемни българи, които някога съм виждала. Една баба със сълзи от радост ни разказа как се е качила на горното небе, докато е летяла със самолет, за да посети внучката си, която като много от нас е напуснала родината си. Второто небе!!! Колко красиво казано и толкова чисто.
Отново чалга в маршрутката и жега в Смолян.

“I love Bulgarian flag salad”
Margarida Ferreira

Линията Смолян – Пловдив – Бургас бе едно уморително пътуване. Стигнахме до

Созопол...
14 Юли

Созопол съкс!
Да не говорим за къмпингите около в околностите...Много сме изнервени...недоспали и мръсни. Много мръсни!!!

Следва продължение и допълване :)