Моето малко лято пътешествие

It’s weird to be back



July Morning – някъде между Летище София и кв. Борово.
Странно чувство за вкъщи по бул. България...човешката психика е необяснима.


София – Казанлък
02.06.2009
Бях забравила за модата в България – тежкия грим, големите деколтета и екстеншъните в косите. Ден Първи, а аз вече се наситих за година напред от издокарани каки и метросексуални пичове. Опитвам се да не се впечатлявам от грубото отношение на продавачките и обслужващия персонал като цяло, но не се получава…винаги. Хайде, като не ми казват „Добър ден! Заповядайте! Довиждане!” Майната му… но когато две от тях стоят с гръб към гишето, чоплейки семки, и при зададен въпрос изцеждат нещо като въпрос на зададен от мен такъв, на човек му кипва. Но тъй като това съм аз и като ми кипне просто стисвам устни и се усмихвам. Наскоро отново гледах “Me myself & Irene” и когато Джим Кери правеше така накрая разви шизофрения. Вепреки константните ми притеснения за евентуално боледуване от тази сладка болест, аз все още съм с всичкия си, но никога не се знае до кога.
Изпуснах си автобуса, защото една баба пред мен на гишето не можеше да си тръгне преди да разбере цялото пътно разписание на Union Ivkoni. За моя радост след половин час имаше друг, God bless линията София – Казанлък. И така хоп троп on my way to the Rose Valley. Понякога е трудно да привключиш на българска вълна, но когато шофьорът запали цигара в автобус пълен с хора и деца, то тогава несъмнено си в България, само тук човек може да си позволи всякакви фриволности. Тази свобода е нещото, което прави България незаменима.
Следващата ми усмивка беше предизвикана от шофьора(отново), който пусна гурбетчийски песни към края на пътуването.
Казанлък ... Татко! Моята стая и отново онова чувство, което те гложди в стомаха: Това моята стая ли е наистина и до колко я чувствам такава? През последните 3 години има прекалено много стаи, които наричах мои и в един момент първичната такава ми се струва чужда. Незнам дали не съм се превърнала в номад, който се чувства вкъщи където и да е. Не, едва ли...


Велико Търново
09.07.2009

За няколко дни успях да си припомня горещените в Търново, красивите гледки и ... се влюбих. Мислех, че съм се превърнала в английско роботче без емоции и трепети, но България си ме върна в нереалното хвърчене из облаците. Старото Пети отново е щастливо и отново само в същото време. Пътешествието е на път да започне. Пътят към София.
Студентски Град... все още е онова хубаво курортче с хлебарките и силовото употребяване на чалга терапия. Спахме 8 човека в една стая, без да броя хлебарките разбира се, но успях да се изкъпя, което винаги ме прави щастлива.
Видях Гара Искър за 1ви път уау! Напомни ми за Маноловската гара – всичко е в мини размери и касиерките са набор 1900. Джагара – джугара и кавги или по-скоро начин за излизане на глава със системата на БДЖ.
Влака за Септември – разговорлив преподавател по режисура...ама много разговорлив. Дано стигнем Мелник днес. Линията минава през Момина крепост – почивен дом за монаси... спа процедури през расото...ох въображението ми полудява само при мисълта как монасите си отпочиват.
От гара Септември, където Чакалнята им е заменена с Акалня, хванахме теснолинейката...ей голяма забава е това влакче. Може би единствената линия, по която може да се пуши на верандичката. Срещнахме и невероятен кондуктор, който е и туристически гид в същото време. Ще се опитам да намеря сайта, който е направил за маршрута и ще го пост-на по-късно.
В Португалския език няма KWY.

10 Юли – Благоевград

11 Юли – Мелник, Шестака с петте пръста и Махмурлийко вино

12 Юли
Хубаво е да се знае, че когато отидете в Мелник няма следваща дестинация. Пред общината ма една голяма табела с разписание на автобусите, но тук идва и тънкия момент, че това не е Мелнишкото разписание. Ако се случи и на вас по-добре потърсете Кирчо. Той има бус и ще ви закара до Гоце Делчев за „скромната” сума от 100лв. Кара малко лудо, но поне от мелнишкото вино няма махмурлук.
Сатовча
Непредвидена спирка в нашето пътуване, но транспорта по тези земи е страшно нередовен. Щяхме да правим преход до Доспат от Гоце Делчев, но Майката Природа имаше друг план. Попаднахме в Сатовча по време на пороен дъжд. Когато сте в безизходица най-добре е да се запътите към хранителния магазин – там знаят всичко. Дори и единствените хора, които дават нощувки в Сатовча. Казаха ни да намерим Музиканта. Ех, че хубаво звучи. Попаднахме на жена му – Сабина. Нагиздена, спретната жена, която ни даде цяла къща на разположение и забележете с БАНЯ! В огромния двор имаше рибарник и две костенурки. Залеза над Сатовча бе неописуемо красив. А Музиканта, Кольо, се оказа страшно колоритна личност с респектиращ мустак и неповторимо студио/механа/предизборен щаб. В т.нар. му механа имаше окачени синтезатори и пушки, а лика на Волед Сидеров надничаше отвсякъде. Същата вечер с Недо и Маргарида прекарахме около 2 часа в овръзване на багажа, за да е възможно най-лек при планираниа 15км преход до Доспат на сутринта. Е да, но добър човек ни качи и закара направо до бленуваната точка.

13 Юли

Четири часа на спирката в Доспат... непрестанни разговори с местните баби. Колко малко е нужно да зарадваш стария човек – просто го изслушай. Забравили сме да общуваме, използваме сленг и се отнасяме еднотипно към типа хора, с който се срещаме в ежедневието си, но когато излезеш от средата си се чувстваш истински жив. Предпазният балон се пука и човек започва да живее, да общува, да научава. Медиите ни натрапват как Българите от турски произход искат да спомогнат за опропастяването на държавата... Във Фейсбук постоянно получавам покани за групи с цел сваляне на турските новини от ефир, забрана за строежа на втора джамия в София и т.н. А защо? Всъщност хората от тези райони на България са едни от най-милите и госпоприемни българи, които някога съм виждала. Една баба със сълзи от радост ни разказа как се е качила на горното небе, докато е летяла със самолет, за да посети внучката си, която като много от нас е напуснала родината си. Второто небе!!! Колко красиво казано и толкова чисто.
Отново чалга в маршрутката и жега в Смолян.

“I love Bulgarian flag salad”
Margarida Ferreira

Линията Смолян – Пловдив – Бургас бе едно уморително пътуване. Стигнахме до

Созопол...
14 Юли

Созопол съкс!
Да не говорим за къмпингите около в околностите...Много сме изнервени...недоспали и мръсни. Много мръсни!!!

Следва продължение и допълване :)

What do you do with a BA in PR? It sucks to be me!

I’m listening to Eric Bibb and literary soaking every note. What’s happening with me? After the punk recovery last week, I find myself in a need of little Putomayo and blues. Cigarettes and alcohol are helping every time…

My day started quite early( 7am is more like midnight to me). Didn't brush my teeth, didn't put make-up, didn't give a fuck. I hate waking up early, but today was especially "not cool, man" early. I had to wait for an hour and a half in the amazing 15°C English summer day which made my mood swing from nostalgia over Bulgaria’s summer to euphoria over a black cat. These women moods will always fascinate me…like the tuba or the trumpet. They are helping in times of desperation, maybe that’s why I have been mastering the kazoo.

But let me get back to my 5^th June story: I finally got home without feeling my right hand and not because of the good reason. Seriously, the cold today is everywhere. “Global worming is coming!” No wonder more and more companies are trying to revive the green thinking in people. To hell with the credit crunch, the Earth is what we need to worry. And my future…

Well here we come to the main reason of this post – today’s PRWeek issue and the feature on the PR graduates. I got really depressed over it. Apparently “According to the PRCA's figures, 43 per cent of agency heads say a PR degree makes no difference when recruiting graduates. And a further 34 per cent say it actually makes graduates less attractive.” This leaves me with only 33 per cent chance of standing out in the crowd (Kaly will be proud of me figuring out the percentage).

“Gerry Hopkinson values a university education in his recruits. The co-founder of Unity PR likes to hire workers who can 'think for themselves' and likes to see candidates with degrees in philosophy, arts and social sciences.” OK then, why did I give up on my philosophy degree? And for what, for people who will say that I have no creativity and follow everything by a model? I am thoroughly confused today, what happened to my grandma’s saying “Go to university and get the good money”. It is true that my nana is not the brightest person in the world, but still… I had hopes hehe. Now I have a reflection to write. “How did I find my first year in the university?” What should I say Mr Hopkins? Did I make a mistake by taking up a PR degree? Hopefully time will prove you wrong. I want to finalise this with something positive…really… I do! Hmm… dots.

Music is the catalyst of the mood explosion, the good one though, my way of feeling, my way of expressing, my way of uniqueness. I still believe that music is only mine :) Nobody can take that away. No magazine, no publisher, no PRO.

Dance!